„Бояджиев, Златю Георгиев (1903-1976). Работи в областта на портрета и пейзажа. Считан за един от най-самобитните български художници на XX век. Роден е на 22 октомври 1903 г. в Брезово. Завършва живопис в Национална художествена академия в София при проф. Цено Тодоров (1932 г.) с Васил Бараков, към които се присъединява Цанко Лавренов и образуват легендарната група Бараците. Неговото творчество обхваща два основни периода, разделени от 1951 г., когато получава тежък инсулт и се парализира. След няколко години започва да рисува с лявата ръка. Първият период се отличава с неокласически маниер при композирането на сцени със сюжети от селския бит. При втория период стилът на художника се променя коренно по посока на гротесковата образност, включването на десетки фигури в композициите и експресивна цветност. Умира на 2 февруари 1976 г.в Пловдив. „
