Димитров, Иван Димитров Кънчев – роден на 10.03.1850г. в Трявна – починал на 02.02.1944 г.в София. Той е дванадесетото дете на колоритният свещеник и зограф Поп Димитър Кънчов. Първите уроци по живопис получава в ателието на своя баща. После се обучава четири години в Букурещ и три години в Академията за изящни изкуства в Париж. През 1879 г. подрежда изложба в Париж и така става първият българин изложил свои творби в парижките салони. През 1885 година, извоювал си име, именития художник се завръща в България. На него принадлежи първата самостоятелна изложба на български художник след Освобождението в залите на Народното събрание. Иван Поп Димитров рисува светска живопис, предимно портрети, градски пейзажи, селски бит. Името му става символ на новаторство и академизъм в българското изкуство след Освобождението. В София през 1944 година унищожават ателието и творбите му.