СПИРИДОНОВ, Жеко Хадживичев Спиридонов (18.II.1867- 15.VІІ.1945). Роден в Шумен. След Керамичното училище в Бехине (1886-1892 г.) завършва скулптура в Мюнхен при проф. Еберле. Един от най-изтъкнатите и талантливи творци в българската скулптура, неин създател и учител на видни нейни представители като Андрей Николов, Иван Лазаров, Иван Фунев. Професор по скулптура, директор на Художествеаната академия (1909-1911, 1921-1924, 1929-1930). Още в Мюнхен за „Нимфа“ той получава най-високото отличие присъждано от Академията. От тогава са и „Идилия“, „Сузана в банята“, „Бакхус“. Силата на неговото творчество намира израз в бюстове-паметници на български просветители и революционери – Хр.Ботев, Г. Бенковски, В. Левски, П. Р. Славейков, Ив. Вазов, Л. Каравелов, Ал. Константинов. За бюста на граф Игнатиев във Варна получава първа премия. Негова е монументалната композиция „Св. Георги“ (1907 г.) над входа на Плевенския музей. Участва в конкурс за паметник на Цар Освободител в София. През 1945 г. е избран за извънреден член на БАН.
